петък, 11 септември 2015 г.

За кутиите, длетата и спомените с миризма на восък

Лятото се изнизва бавно и докато се обърнем лъчите на слънцето вече само галят, а не горят прегрелите ни тела. А вятъра от дъх на огнедишащ змей се е превърнал в даряващ студени тръпки дразнител. Като настъпи едно такова време човек неминуемо се обръща малко назад и започва да си задава въпроси. Като например „А ти какво свърши това лято?“ Та, и аз няма как, си зададох този въпрос. Едно не може да се отрече, изживявам бурна година с много емоции, преломи, обрати и всякакви други перипетии. В такива моменти възможността да седна и да комуникирам единствено с белия лист или дървото е рядко удоволствие и благо. Но няма да се оправдавам с липса на време, защото успешно съм го запълнил с ред други неща, за които обаче ще разказвам някъде другаде и по друго време. 

Основното, за което иде реч тук е ето тази кутия на снимката по-долу. За мен тя винаги ще припомня летните месеци, в които ми казваха „Ух, как миришеш на восък!“, с незабравима усмивка и светещ поглед.  Както и ярките спомени покрай непреходното усещане да създаваш и да виждаш как нещо се ражда из под пръстите ти. 



Отдавна се бях заканил да седна и да направя нещо малко по-голямо и по-завършено. Прегледах възможностите и си избрах кутия. Умишлено не исках да се допитвам до останалите майстори от Работилницата. Знам, че всеки от тях с удоволствие би ми помогнал, къде със съвет, къде с инструмент или нещо друго. Аз обаче исках това приключение да е само мое. За да видя до къде и колко мога сам. Лесно е когато имаш зад гърба си опитни майстори като +Evgeni Dimov , +stanimir stoyanov , +Anton Marinov и +Tyanko Ivanov да те подкрепят на всяко залитане. И съвсем друго е когато сам трябва да се изправиш пред предизвикателството. 

Самата кутия не е мое дело, а на неизвестен за мен дърводелец. Това ме изправи пред редица трудности, но за това малко по-късно. Иначе кутията пристигна при мен в ето този вид:

Няма да ви отегчавам с подробности по обработката на самата заготовка. Както можете да се досетите дървото трябваше да мине през известно шлифоване. За съжаление аз нямам работилница и машини, та това иначе не толкова времеемко занимание ми отне повече от половин ден, основно заради многото ъгли и чупки. В крайна сметка, без резбата кутията трябваше да представлява нещо ето такова:



След това, разбира се, трябваше да се създаде подходящия дизайн, който да допълва кутийката. Това обикновено се прави на хартия: 

Последва пренасяне на дизайна върху дървото и резба на отделните части. И тук започнаха мъките! Не знаех произхода на кутията и нямаше как да установя вида дървесина със сигурност. Виждаше се, че е от меките видове. Тайничко се надявах да е липа, но уви, беше прекалено мека за това. Ножа минаваше през дървото като през масло, а то се цепеше и кършеше на почти всеки ряз. Помислих го за топола, защото на практика здравина почти липсваше. Както по-късно се оказа след консултация с майсторите, не съм бил прав, но от това дървото не стана по-лесно за обработка. Успях някак, след няколко корекции заради отцепване на дървесината, да направя капака и предната стена. Ето ги тук в процес на работа:


В крайна сметка кутията започна да добива по-завършен вид, макар че се виждаха сериозни грозни неща по резбата. Криво-ляво успях да позагладя грешките, където можах. При по-голямо увеличение и на живо, обаче си се виждат. 





На този етап, сериозно се замислих дали да не оставя кутията така. Имайки опит от предишни проби, обаче реших, че контраста между фигурата и фона не ме удовлетворява и фона трябва да бъде потъмнен. 

Това вече ме изправи пред сериозен проблем, поне за моята липса на опит. Използването на воден байц върху толкова светло и меко дърво означава, че дори една капка ще проникне дълбоко и ще оцвети дървесината по порите ѝ. Това проникване на цвета на практика прави невъзможно запазването на точен контур, какъвто имах при този дизайн. Трябваше да измисля начин да импрегнирам дървото, така че байца да оцветява само повърхностно и да успея да запазя точната линия. От естествените материали, които предпочитам да използвам, вариантите бяха три: ленено масло, восък или някаква естествена смола (мастикс, дамар...). 

Лененото масло полимеризира бавно и по мои наблюдения от предишни опити не успява добре да запечата, така че байц изобщо да не прониква. Варианта със смола означаваше разтварянето ѝ в някакъв разтворител, което пък създава същия проблем като с байца - неравномерно попиване. Така от трите варианта остана само восъка. При него опциите са две. Или горещо нанасяне или разтваряне в разтворител. Избрах по-лесната и го разтворих в т.нар. white spirit, докато се получи гъста каша, която може да се нанася с четка. 

След това с малка четка намазах обилно всички части, които не исках да бъдат оцветени. След това с още по-малка четка нанесох байца, като внимавах все пак да не прекалявам по крайщата, където имаше риск да пропие дълбоко в дървото. Получи се нещо такова:



След това последва сглобяване, поставяне на пантите и полиране с три вида восъчни смеси, до получаване на завършен вид на кутията. Ако се загледате в детайлите, ще видите, че все пак на места има проникнал в дървото байц. Коригирах, колкото можах, но все пак се забелязва. 





Освен приятно изкараното време и удоволствието от съприкосновението с дървото, тази симпатична кутийка навява и на някои изводи. Най-напред ясно става, че неиндентифицираното дърво изобщо не е пръв приятел на дърворезбата. Дървесина подходяща за резба щеше да ми спести много часове прекарани в корекция на нещо откършено или сцепено. Другия извод е, че водния байц може би не е най-подходящото средство за оцветяване на дърво, когато трябва да се спазва точен контур и да се избягва пропиване. 

Третия извод е от малко по-друго естество и малко по-прагматичен. А той е, че когато има концепция, за това какво се случва с цялото нещо, то няма проблем да бъде изпълнявано на части. Докато предишни неща, които са минавали през ръцете ми са ставали или на един дъх или просто не стават, то тази кутия беше от съвсем друго естество. Изпълнението отне много време (мисля около 2 месеца). Не защото е имало някакви трудности, а просто защото както споменах и в началото, успешно бях запълнил времето си с достатъчно бурни, пълноценни и завладяващи преживявания. За това имат заслуга и хора около мен, на които дължа благодарност за търпението и вдъхновението. Та, какво сме ние без хората около себе си. Нали от тях черпим сила и енергия и заради тях имаме силите да продължаваме напред и да създаваме красиви неща. 

3 коментара:

  1. Достойна за похвала работа Жоре и едина публикация- урок за това как трябва да се представя една творба! Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  2. Приятелю поздравления от душа! Впечатлена съм и възхитена, браво Жоре! Дерзай, ти го можеш и го носиш вътре в теб този чуден занаят!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря Антоне, благодаря Ренета! Надявам се поне малк осъм успял да направя и читателите съпричастни към това, коеот носи за мен дялкането. Преживяването не може много да се описва, но пък е хубаво. :-)

    ОтговорИзтриване

1. Напишете Вашето мнение в предназначения за това прозорец
2. Изберете своя профил
3. Натиснете"Публикуване на коментара" -Готово! :)
---------------
Предварително можете да прегледате как ще изглежда с бутона "Визуализация"
Можете да използвате някои HTML маркери, например:
, ,
---------------
За мнение или въпрос можете да ползвате също и стен вестника на блога