За карантината, палачинките, тиганите и техния принос към изкуството

Да не си помислите сега, че за кой знае какво високо изкуство ще си говорим. Това, което правя от време на време е мноооого далеч от истинското изкуство, но пък макар и скромен, все пак е принос. За да не ви държа в неведение, ще си говорим за ето това нещо, което честно казано аз не знам как точно да определя, защото както вече споменах, понятие от изкуство съвсем нямам. 

Със сигурност не е скулптура, а и малка пластика не е, за дърворезба да не говорим. Нека всъщност оставим този въпрос на хората, които действително разбират от това и се заемем със значително по-простата задача да разкажем историята. Заглавието сигурно вече достатъчно ви е озадачило, но нека започнем едно по едно.

Вярвам, никой не обича да стои затворен на едно място. На такъв като мен, който е свикнал да снове напред-назад постоянно, това му е особено мъчително. Да, но някои неща в живота не питат, а направо връхлитат и докато се усетиш си закован я за някое легло, я за някоя нежна половинка. Предполага се, че второто все пак е по-добрия вариант, но се обзалагам че далеч не всички мъже са на това мнение. Та, и на мен ми се случи така да бъда закован в къщи. Макар самият аз да не бях болен, наложи се да спазвам карантина. И докато стриктно я спазвах се роди горното нещо на снимката. Почти чувам, драги ми читателю как ме питаш: „Добре, де! Карантината ясна, ама какви тигани, какви палачинки...?!?“ Ами и за това ще кажа, като съм започнал. 

Работата е там, че освен вкъщи, по принцип съм закован и за една нежна половинка. Дали това е по-добрия вариант, тактично ще си замълча. Въпросната половинка много обича палачинки, но тигана, в който обикновено се случваха тези тъй вкусни изкушения, геройски загина след дългогодишна употреба. Последваха няколко мъчителни опита за направа на палачинки в стария тиган, но уви, беше неспасяем. Това доведе до придобиване на нов тиган, който дойде с нещо дървено, с Т-образна форма в него. Предполага се, че с това неща се разстила тестото в тигана, за да стане равномерно тънка палачиката. Само, че за майстор на палачинките подобно приспособление е съвсем ненужно! След кратък размисъл и размяна на идеи, въображението го превърна в двете ръчички с вертикално стълбче от снимката. А след като заприлича на пътепоказател, то явно трябва и да има табела за къде е. А закъде може да сочи един такъв объркан пътепоказател? Естествено, че за ТАМ! Какво е ТАМ е една друга пространна тема, но накратко казано е един бар, пълен с уникални хора, част от които са ми и приятели. Смятам, че подобен странен пътепоказател съвсем ще им подхожда. Надявам се и те да го харесат. 

Дървото на въпросната бъркалка се оказа доста меко, което улесни изрязването, но силно затрудни придаването на детайл на двете ръце. Успях някак да го докарам и до ноктите, но откровено казано си беше жива мъка. Самото дърво не мога да определя какво е, макар да имам някакви съмнения. Табелката е от дъб (надявам се!) с инкрустирана мед по метода описан от Евгени Димов. Подложката е шайба от див орех, който открих да се подмята наоколо. Не е най-прекрасната дървесина, но това има. Меката сърцевина е изрязана и в дупката е вмъкната въпросната бъркалка. Цялото нещо е високо 120мм, размаха на двете ръчички до върховете на пръстите е 95мм, а подложката е 67мм в най-широката си част. Табелката е 42х26мм, а буквите са с височина 10мм. Този път предварително отгрях метала преди да го инкрустирам и трябва да кажа, че се държи съвсем различно. Доста по-пластичен и лесен за насочване. Тоталната ми липса на резбарски умения ясно се вижда в двете страни на табелката с просто око. Мисля, че все пак успях да се спра навреме и грозните изъдълбавки да са донякъде и част от ефекта. Наложи се да използвам борче, за да ги загладя, иначе всичко останало е правено на ръка.

Сега вече знаеш историята за карантината, палачиките и тиганите, драги ми читателю, а дали това което виждаш действително е принос към изкуството, а не към кича, оставям на теб да прецениш, аз не знам. Междувременно мога само да се надявам, че съм ти доставил поне малко радост. А за приятелите, за които е подаръка, надявам се да го харесат и да не съдят строго неумението ми, а да оценят малката красива постъпка. Защото за къде сме всички ние без малките красиви постъпки в живота, които да ни радват? Така, че уважаеми, недей просто да четеш, а седни и сериозно помисли, какво  красиво нещо ще направиш за приятелите си утре!

 _____________________________
Публикувал: Георги Георгиев