сряда, 12 февруари 2014 г.

За карантината, палачинките, тиганите и техния принос към изкуството

Да не си помислите сега, че за кой знае какво високо изкуство ще си говорим. Това, което правя от време на време е мноооого далеч от истинското изкуство, но пък макар и скромен, все пак е принос. За да не ви държа в неведение, ще си говорим за ето това нещо, което честно казано аз не знам как точно да определя, защото както вече споменах, понятие от изкуство съвсем нямам. 




Със сигурност не е скулптура, а и малка пластика не е, за дърворезба да не говорим. Нека всъщност оставим този въпрос на хората, които действително разбират от това и се заемем със значително по-простата задача да разкажем историята. Заглавието сигурно вече достатъчно ви е озадачило, но нека започнем едно по едно.

Вярвам, никой не обича да стои затворен на едно място. На такъв като мен, който е свикнал да снове напред-назад постоянно, това му е особено мъчително. Да, но някои неща в живота не питат, а направо връхлитат и докато се усетиш си закован я за някое легло, я за някоя нежна половинка. Предполага се, че второто все пак е по-добрия вариант, но се обзалагам че далеч не всички мъже са на това мнение. Та, и на мен ми се случи така да бъда закован в къщи. Макар самият аз да не бях болен, наложи се да спазвам карантина. И докато стриктно я спазвах се роди горното нещо на снимката. Почти чувам, драги ми читателю как ме питаш: „Добре, де! Карантината ясна, ама какви тигани, какви палачинки...?!?“ Ами и за това ще кажа, като съм започнал. 

Работата е там, че освен вкъщи, по принцип съм закован и за една нежна половинка. Дали това е по-добрия вариант, тактично ще си замълча. Въпросната половинка много обича палачинки, но тигана, в който обикновено се случваха тези тъй вкусни изкушения, геройски загина след дългогодишна употреба. Последваха няколко мъчителни опита за направа на палачинки в стария тиган, но уви, беше неспасяем. Това доведе до придобиване на нов тиган, който дойде с нещо дървено, с Т-образна форма в него. Предполага се, че с това неща се разстила тестото в тигана, за да стане равномерно тънка палачиката. Само, че за майстор на палачинките подобно приспособление е съвсем ненужно! След кратък размисъл и размяна на идеи, въображението го превърна в двете ръчички с вертикално стълбче от снимката. А след като заприлича на пътепоказател, то явно трябва и да има табела за къде е. А закъде може да сочи един такъв объркан пътепоказател? Естествено, че за ТАМ! Какво е ТАМ е една друга пространна тема, но накратко казано е един бар, пълен с уникални хора, част от които са ми и приятели. Смятам, че подобен странен пътепоказател съвсем ще им подхожда. Надявам се и те да го харесат. 

Дървото на въпросната бъркалка се оказа доста меко, което улесни изрязването, но силно затрудни придаването на детайл на двете ръце. Успях някак да го докарам и до ноктите, но откровено казано си беше жива мъка. Самото дърво не мога да определя какво е, макар да имам някакви съмнения. Табелката е от дъб (надявам се!) с инкрустирана мед по метода описан от Евгени Димов. Подложката е шайба от див орех, който открих да се подмята наоколо. Не е най-прекрасната дървесина, но това има. Меката сърцевина е изрязана и в дупката е вмъкната въпросната бъркалка. Цялото нещо е високо 120мм, размаха на двете ръчички до върховете на пръстите е 95мм, а подложката е 67мм в най-широката си част. Табелката е 42х26мм, а буквите са с височина 10мм. Този път предварително отгрях метала преди да го инкрустирам и трябва да кажа, че се държи съвсем различно. Доста по-пластичен и лесен за насочване. Тоталната ми липса на резбарски умения ясно се вижда в двете страни на табелката с просто око. Мисля, че все пак успях да се спра навреме и грозните изъдълбавки да са донякъде и част от ефекта. Наложи се да използвам борче, за да ги загладя, иначе всичко останало е правено на ръка.

Сега вече знаеш историята за карантината, палачиките и тиганите, драги ми читателю, а дали това което виждаш действително е принос към изкуството, а не към кича, оставям на теб да прецениш, аз не знам. Междувременно мога само да се надявам, че съм ти доставил поне малко радост. А за приятелите, за които е подаръка, надявам се да го харесат и да не съдят строго неумението ми, а да оценят малката красива постъпка. Защото за къде сме всички ние без малките красиви постъпки в живота, които да ни радват? Така, че уважаеми, недей просто да четеш, а седни и сериозно помисли, какво  красиво нещо ще направиш за приятелите си утре!












 _____________________________
Публикувал: Георги Георгиев


4 коментара:

  1. Много интересно и нестандартно хрумване. А изпълнението навежда на мисълта че си с голям опит в тези неща. Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря Антон Маринов, за добрите думи! Не знам как изглежда в професионални очи, като твоите но мисля, че беше преди около месец когато за пръв път се опитах да направя инкрустация по ръководството на Евгени Димов. Та опита ми е долу-горе месец със значителни прекъсвания. Радвам се, че ти харесва, но има доста хляб да изям преди да се сравнявам с професионалистите. ;-)

    ОтговорИзтриване
  3. Много хитра джаджа :)

    Сътворявайки неща от ненужни предмети или парчотийки около нас, и по този начин вдъхвайки им нов живот - това вече си е философска позиция

    Добра работа!
    Много ми допада и начинът по който представяш работите си,
    продължавай да споделяш

    ОтговорИзтриване
  4. Да, за философската позиция съм съвсем съгласен! Изхвърляме прекалено много неща.
    Ще споделям, само да има какво, че нещо не мога да реша кое да е следващото.

    ОтговорИзтриване

1. Напишете Вашето мнение в предназначения за това прозорец
2. Изберете своя профил
3. Натиснете"Публикуване на коментара" -Готово! :)
---------------
Предварително можете да прегледате как ще изглежда с бутона "Визуализация"
Можете да използвате някои HTML маркери, например:
, ,
---------------
За мнение или въпрос можете да ползвате също и стен вестника на блога