сряда, 22 януари 2014 г.

За красотата от подръчни материали и още нещо...

Така стана, че Евгени Димов ме покани да напиша, ако искам нещо, в блога на i-schoolroom - виртуалната „класна стая“ към неговия блог. Да не разказвам надълго-нашироко, подробностите са в коментарите на ето това прекрасно ръководство за инкрустиране на метал в дърво.Въпреки, че бях изключително поласкан от поканата, не мислех, че имам какво да кажа на света. Да не ви подвеждам излишно, и сега нямам кой знае какво за казване.
Накратко, ще пиша за историята на ето това: 
Бързам да защитя неумението си, като кажа, че за пръв път през живота си правя нещо подобно и едва преди дни, за пръв път видях обяснено как се прави инкрустация на метал в дърво. Никога не съм се занимавал не само с инкрустация, а изобщо с нещо подобно и нямам никаква връзка с изкуството. И ето, че след няколко проби, чрез добре написаното ръководство и умелите насоки на Евгени (без дори да сме се виждали някога), се стигна до горния резултат.

В моите очи този монограм има доста недостатъци, но след като го показах на няколко човека, те го харесаха и ме убеждаваха, че има вид като за показване. Въпреки, че не съм много съгласен, все пак го показвам. Та, за тези хора, може би външния вид е важен, но за мен това малко парче дърво е важно с друго. Всичко по него е правено с подръчни и естествени материали, ръчно, с почти никакви инструменти. Дървото е някакъв остатък от бивша мебел, който се е въргалял наоколо поне десетина година. Металът е тел, изостанал отнякъде, наклепан с най-обикновен чук върху парче релса намерено под стълбите. Каналите са изрязвани с ножче, а набиването на метала е със същия голям чук, върху кухненската маса, поради липсата на каквито и да било други подходящи средства. Комбинацията от всичко това роди горния резултат, подарен веднага на приятеля, чиито инициали изобразява. Вярвам, че го зарадвах и изненадах приятно. Не толкова с изпълнението (той самият е способен на далеч по-сериозни неща), а с жеста. 

Трябва да призная, че правенето на всичко това ми достави истинска радост.  Естествено, когато не си правил нищо такова, нормално е да има трудност. Най-голямата трудност, обаче за мен беше удържането на треперенето на ръцете. При толкова малък детайл нормалния тремор се усеща значително. Цялото е високо 34 мм, а самият монограм е 17 х 17 мм. При тези размери незначително потрепване може да изиграе лоша шега. А дървото е материал, който не търпи много грешки. Тук усетих как заниманията ми с йога от преди години сериозно ми помагат да запазя дълго време концентрация на вниманието. За щастие вниманието, както останалите когнитивни процеси, подлежи на трениране.

И тъй като това се превърна в историята на тази малка инкрустация, може би трябва да отделим място и за най-важната част в една история. Точно така, най-важното в една история са изводите или поуката. Изводът е ясен. Напълно необучен човек, с подръчни материали и почти никакви инструменти е способен под вещо ръководство, дори и дистанционно, да направи нещо, може би не толкова значимо като постижение, но все пак красиво. А поуката? Поуката е, че всеки с желание и малко воля може да твори красотата около себе си и липсата на това или онова не може да го спре. Вярвам, че всички ще се съгласите, че същото с пълна сила важи и за постъпките ни. Така, че не чакайте красивите неща и постъпки да се сътворят сами. Сътворете ги вие. 



 _____________________________
Публикувал: Георги Георгиев


4 коментара:

  1. Първо - Добре дошъл в "Craft i- school Работилницата" Георги!

    Чувствай се като у дома си, най вече защото това е точно така :)

    Второ - много добре е станало, благодаря ти че публикува твоя опит тук, и практически "откри" този колективен блог

    Дай боже тази инициатива да се разрастне, ще бъде просто чудесно. А защо да не обединим завбъдеще този блог и твоите идеи за интерактивна видеоработилница

    За финал ще цитирам края на твоята публикация:

    "Не чакайте красивите неща и постъпки да се сътворят сами. Сътворете ги вие. "

    Още веднъж- доБре дошъл, и приятни и ползотворни мигове

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря още веднъж, Евгени. Дано да тръгне. Да знаеш, че съм късметлия и хората като ме срещнат, после им потръгва. ;-) Шегата настрана, разрастването е хубаво нещо, но моите наблюдения показват, че за начало е по-добре да има малко, но по-качествени неща.

    За видеоработилница, смятам, че е съвсем осъществимо. Хенгаутите на Гугъл са уникален инструмент за сътрудничество. Освен самия видеоразговор, има възможност за едновременна работа по споделени документи, директно вътре в разговора. Това включва и схеми, през файловете за рисунки в Гугъл Диск. Може да се гледа клип в ЮТуб, пак директно вътре в разговора, да се паузира, да се обяснява по него и т.н. Можеш да си едновременно от два компютъра в разговора. На единия да речем, си ти, а на другия е камера, която показва работното пространство. Някои хора участват през мобилните си телефони, което означава, че на практика могат да са навсякъде, стига да имат достатъчно бърза връзка.

    Всичко това дава голяма свобода откъм техническата част и позволява човек да се концентрира във важното. Има си някои технически изисквания, разбира се, но щом аз с моя почти умрял от старост, два пъти удрян от гръмотевица компютър успявам да участвам в такива разговори, значи изискванията не са толкова високи. А след като някой може да ми обяснява как се правят и обработват качествени снимки или как се поправят музикални инструменти (ето тук, да речем), използвайки АБСОЛЮТНО СЪЩАТА технология, не виждам защо един гравьор да не може да го направи.

    Ще ми се да чуя и твоята, а и на други участващи в работилницата, визия по въпроса. Колкото до хенгаутите, Гугъл+ и Диск, смятам, че съм доста добре запознат с използването им и с радост ще споделя опита си. Помощ на никого не съм отказал, достатъчно е да се свърже с мен. При желание винаги можем да тестваме някакви неща и според резултата да се оформи някаква концепция по въпроса, как може да се направи подобно нещо.

    ОтговорИзтриване
  3. Очевидно всички имаме да се учим един от друг :)

    Идеята е страхотна.
    Тази седмица дето идва ще намеря време да те потърся и да не си отписваме коментари

    ОтговорИзтриване
  4. Разминахме се нещо и тази седмица. Междувременно, ако има желаещи можем да правим периодични видеоразговори директно тук. Малко по-сложно е, но ще го измислим как да стане. Опита ми от други места показва, че най-добре се получава, когато се забие твърд график. Например веднъж месечно или веднъж седмично, в определено време. Така хората предварително ще си знаят кога е сбирката онлайн. Дори и да пропуснат някой път, пак ще знаят времето за следващата и няма да им се налага да питат и да рискуват да пропуснат. Може да седна да напиша едно подробно обяснение кое как се прави.

    ОтговорИзтриване

1. Напишете Вашето мнение в предназначения за това прозорец
2. Изберете своя профил
3. Натиснете"Публикуване на коментара" -Готово! :)
---------------
Предварително можете да прегледате как ще изглежда с бутона "Визуализация"
Можете да използвате някои HTML маркери, например:
, ,
---------------
За мнение или въпрос можете да ползвате също и стен вестника на блога